Основна цел на проекта е да се променят нагласите на обществото по отношение на ромския етнос. Един от начините е да споделяме вдъхновяващи истории на роми, успели в различни сфери на живота.
Днес започваме поредицата „Вдъхновяващи истории”, в която ще разкажем за Елизабет Златкова, педагог-учител по музика в Центъра за интегрирани социални и здравни услуги на едно гише в кв. Столипиново. Ето, какво разказва тя за пътя си:
„Казвам се Елизабет Илиянова Златкова и съм на 22 години.
Аз съм от ромски произход. Родена съм в гр. Павликени, но съм израснала в гр. Сухиндол. Семейството ми е голямо и сплотено. Имам три сестри и един брат.
Сухиндол е малко градче, където завърших основното си образование в СУ ,,Св. Климент Охридски“. Още от седем годишна започнах да ходя на народни танци при Никола Личев и Анелия Данчева и на народно пеене при Ана Борисова.
Когато бях в 5 клас реших, че искам да продължа образованието си в София с народно пеене. От тогава до 7-ми клас имах възможност да почивам само в неделя, защото през свободното си време ходех на солфеж и елементарна теория, пеене, танци и занималня.
След упорита работа кандидатствах в НМУ „Любомир Пипков“ и бях приета в класа по народно пеене на Нелка Петкова. В училището изучавах Солфеж, Елементарна теория, История на музиката, Хармония, Полифония, Пиано, Хорово пеене, Камерно пеене, Анализ, Народно пеене и много други дисциплини. В края на 11-ти клас реших да се запиша да танцувам в ДЮТА „Еремия“ и тогава се запознах с хореографа на ансамбъла Стефан Витанов. Той запали искрата на танца в мен и реших, че чрез танците ще мога да направя произведение, с което ще почета паметта на дядо си Златко, който бе човекът, който ме запали по пеенето.
Сега съм студентка в 4-ти курс със специалност Българска народна хореография в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ гр. Пловдив с курсов ръководител проф. Даниела Дженева. Създадох Детски танцов състав „Ягодка“ към НЧ „Искра“ в с. Ягодово, работя в НЧ „Иван Вазов“, като ръководител по народни танци и хора и съм музикален педагог в Център за интегрирани социални и здравни услуги на едно гише в кв. Столипиново.
През всички тези години бях водена от любовта към фолклора и желанието си въпреки културата, обичаите и мирогледа на ромите за мястото на жената в обществото, да имам образование и професия, която обичам.
Днес съм благодарна за постигнатото. Всеки един ден за мен е нов урок, от който можеш да извлечеш най-доброто и най-лошото. През тези години не ми е било лесно, но благодаря, защото нямаше да стана този човек, който съм сега, да работя двете си професии с желание и любов към фолклора. Мечтая да помогна на повече деца да искат да съхранят българската народна музика и танц, да станат по-добри хора, да имат надежда за по-добър живот, въпреки границите на културата им.”
